Стадиона за мачовете

На този стадион преди 15 години беше станала голямата катастрофа и дъхат на Акилиян бе загубен...Но сега когато новото поколение порастна с помоща на роботизирани работници този стадион е размразен и готов за игра,тук новото поколение играчи идваха да играят с тренюрите си когато доидеше време за купата на лигата...отборите от Акилиян чрез мачове избираха най-добрия сред тях за да ги представи на ниво във лигата....

Ахидо влезе на стадиона и се огледа дали слочайно има някой или щеше да му се наложи да тренира сам...

Микро Аис бе тук и тренираше с топката на отбора...

Щом Ахидо видя Микро Аис втория му по любима футболист в света се зарадва много и веднага се затича към него. Когато стигна спря и се поклони, като остана така и го попита (все още поклонен):
-Извинете господин Аис може ли да ми дадете някой урок, съвет или каквото и да е свързано с играта?

-Че как за фен вина...-Но Микро Аис бе прекъснат от слушалката на ухото му се чу-"Микро Аис трябва да намериш Ахидо микаро нападателя на отбора и да го научиш как да релеисва "Дъхът на Акилия"Ясно?"-Момчето се подсмихна и каза-Той ме изпревари...Е момче трябва да те науча как да релеисваш Флъкса великата ни сила...Ще бъдеш ли мой ученик?

Ахидо се изправи и изпъна ръцете си надолу по тялото, като войник и каза:
-Да сър!

-Хей,Хей момче не си в армията ти си с Аис-След което се усмихна на момчето и каза-Първото и най важно нещо за да откючиш силата на Флъкса е да вникнеш в себе си и да откриеш еднергията,тя е по силна от сяка точка в тялото ти когато я намериш ми кажи когато направиш това ще ти дам още напътситвия за да получиш съвършенство започни да подритваш топката да правиш точки и се опитай да намериш мястото където е тази енергия...-След което Аис седна на земята чакайки момчето да започне...

Ахидо взе топката и отиде от мястото за изпълнияване на дуспи. Момчето затвори очите си и почна да търси рая в себе си. Опитваше да си представия мястото където щеше да е най -щастлив на света, защото предполагаше, че с истинското щастие ще успее да отключи силата си. В ума на момчето се появи едно голямо безкрайно синьо небе, което всякаш нямаше край. Момчето всякаш летеше в него, защото се реше из него, но нито падаше, нито шаваше. Просто стоеше на едно място и вятъра брулеше приятно лицето му, а дрехите му играеха танц с него движейки се галантно. Момчето се усмихваше, а очите му всякаш се затвъряха и той може би заспиваше в собствената си мечта.
-Искам... -каза много тихо момчето. -ИСКАМ! -очите му се отвориха, като в тях всякаш грееше някакъв пламък. -ИСКАМ ДА ЛЕТЯ! -след свирепия вик Ахидо бързо измести десния си крак назад във въздуха.
"Моя рай... Е все едно да играя тази игра! Играя ли я все едно летя! Ако лета значи съм свободен! Истински свободен!"- мислише си Ахидо за няколко стодни дукато местеше крака си напред към топката, като щеше да я удари към вратата...

Момчето бе наближило мястото където се криеше силата....На флъкса...С вкараването...

Момчето вкара топката право във вратата, но това всякаш него интересуваше. Коляното на левия му крак опираше земята и беше приклекнал с десния крак и с дясна ръка всякаш здраво забита в земята. Ахидо гледаше земята или ако можеше да се нарече това гледане, защото очите му бяха затворини, като си стискаше клепачите доста силно. Момчето всякаш чустваше, че нещо дълбоко в него се бореше и крещеше с пълна сила да излезе и да се освободи от това, което му пречи в дъното на душата на момчето. Той дишаше бавно и равномерно, но вътре в себе си се бореше отчаяно да освободи наволя тялото си. Момчето отвори очи, като вдигна главата на горе и изкрищя силно:
-А-а-а-а-а-а-а-а...! -като преклекна още повече и накрая скочи нагоре опитвайки да освоботи в това врем е Флъкса...

Момчето се доближи още повече до силата...Трябваше му още съвсем малко.

-Ксооооооооооооооооооо! -извика момчето, когато тръгна да пада. -Аз, аз няма да падна! Ще успея! -викаше той, като в момента всякаш се бореше със самия себе си.
Всякаш времето бе спряло и през главата му минаваше всеки миг от животата му, като изведнъж се спря на един определен. Намираше се висока на една скала може би на поне около 100 метра височина. Беше на около 6 -7 години и облечен в бански. Стоеше и наблюдаваше с усмивка на лицето небето и най -вече птиците рейщи се в него. Момчето се бе излегнало и се любуваше на невероятната гледка. Изведнъж се чу силен изтрил и една от птиците тръгна да пада надолу. Момчето изтръпна и се изправи. Той видя как птицата тръгна да пада надолу и момчето се засили и скочи от скалата. Тъй, като беше по -тежък бързо я настигна на долу и я хвана, но долу имаше само една поляна. Нямаше какво да омикоти падането на момчето, но метри преди да падне всичко всякаш се забави и той се обърна, къто стъпи на краката си. Той стоеше вцепенен на едно място държейки малката птичка в ръката и гледайки вече мъртвото тяло...
-Няма да падна! -каза вече по спокойно момчето, като от очите му протякоха няколко сължи.
Той се опитваше използвайки флъкса да се изтласка силно нагоре преди да успее да падне.

Момчето намери каде се намира тайнствената сила флукса бе намере...-Браво момче оспя-Аис започна да пляска с раце и прекъсна мислите на момчето-Сега трябва да се слеш с тази сила за можеш да я използваш постоянно...Опитай-Каза футболиста сядайки отново на земята....

"Моля те! Моля те! Помогни ми! Нека аз бъда теб, а ти мен. Нека бъдем едно, а не различно. Живеем заедно не отделно! Помогни ми да летя!" -мислише си Ахидо, като стоеше около центъра на полето. Момчето почна да тича бързо напред, като целта му беше топката. Когато я стигна я удари колкото се моце по -силно нагоре за да може наистина да се издигне до максимума й. Момчето отново леко приклекна стискайки зъби и клепачи. Поне дишаше що -годе равномерно в момент, като този можеше ли да е спокоен? Вътре в себеси момчето всякаш се намираше в една гигаднска празна стая с една малка врата точно по неговори размери. Момчето протегна ръка към дръжката я хвана леко. Натисна надолу и към себе си, като си мислише -"Моля те отвори се! Помгони ми!"...

(Ако не си схванал ако успе ще се опитам да се изтрелям нагоре след топката)

Момчето се изтреля нагоре като около него имаше частици от синкава енергия...Но все пак не успя да се изтреля максимално нагоре беше на малко по голяма височина от нормалното трябваха му само още няколко опита...

Минди дойде на стадиона на Акилиян...Великия стадион на който бе идвала като дете...
Огледа се наоколо и видя Ахидо с Майкро айс... Но на нея и трябваше Рокет...Или поне Тия!

Чуха се тихи стъпки по тревата на един не на двама души...Когато момичето се обърна видя Рокет...ииии.....Тиа ходеха прегърнати като Рокет държеше една топка в рака явно щяха да тренират...

"-МАМИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!"-Викна на ум момичето!
"-Днес желанията май се сбъдват..."-и както си мислеше момичето се изчерви цялото и бавно се доближи до тях. Не искаше да ги прекъсва...
-Ъм...Извинете че прекъсвам...но аз съм от новия отбор на Акилиян и се чудех...Дали може да ми покажете някой друг трик?

Тиа изгледа момичето с усмивка и побутна Рокет да каже нещо,капитана на отбора погледна Лин и с лека усмивка макар и леко изкуствена каза-Ами сигурно-След това прошепна нещо в ухото единственото което чу момичето бе "Напомня ми на .......... едно врме."-Е какво да ти покажем като го гледам Микро Майс се е заел да тренира онова момче как да релеисва флъкса....

-Оу...Не искам да се натрапвам...В никакъв случай!-сякаш започна да се оправдава момичето....Толкова се възхищаваше на Рокет...
-Ами да...Ако искате...Нека да започнем с това...-продължи изчервено момичето.

-A не това не е проблем-Каза Тиа отново побутвайки отново Рокет който гледаше момичето си влюбено да каже нещо-А добре искам да се средоточиш и да намериш каде се намира флъкса в теб ето тази топка ако ще ти помогне да се средоточиш....Започвай!!!-Отсече момчето поглеждайки към Тиа и целувайки я по бузата...

Катиер дойде на полето на стадиона на Акилиан с ръце в джобовете и видя, че вече има хора които тренират. *Сигурно с тея двамата ще сме от един отбор* - каза си момчето и се огледа за ДиДжок.

Но уви никои не се виждаше освен дошлите...Изведнъж една топка,топката от първенството се заби в земята въртейки се със страшна сила,Синкава свтлина я бе обвила...Диджок стъпи на земята забивайки пръсти в площа....След което каза-Ти ли си Катиер ?-Но момчето не можа да каже нищо от изумление не неможеше не и първите 2-3 минути..

Катиер гледаше изумен ( ), и не успя нищо да каже, но по едно време се усети и каза:
-Да аз съм Катиер.

ДиДжок обърса капка кръв от устната си...След като се изправи нападателя се завъртя и изрита топкта като всякаш едва я докосна а тя се заби в мрежата и почти не я скъса....-Е добре...Трябва да намериш каде е силата в себе си да я откриеш каде се намира да си представиш любимо място и да се опиташ чрез него да намериш каде в теб се намира флъкса...